Март 2018

събота, 31 март 2018 г.

Може ли да обичаш някого, без да си го виждал на живо?


Принципно никога не съм била против запознанствата в нета. 

 

Преди  година се запознах с мъж във фейса. Първо тръгна просто ей така – човек, с когото да си приказвам когато ми е скучно.

 

За първи път открих човек, с когото имам да си кажа толкова много и никога, ама абсолютно никога да не ми става скучно.

 

Отначало не го възприемах на сериозно, но нямаше как да не забележа, че е умен и с чувство за хумор, като моето.

 

След време и двамата започнахме да се привързваме един към друг колкото и странно да звучи, защото комуникирахме само чрез Скайпа или фейса.

 

Той стана единственият или може би един от малкото хората, които ме познават истински и все още ме харесват. Аз станах същото за него. Имало е дни, в които съм брояла часовете, докато не си разменя няколко изречения с него.

 

Двамата знаехме всичко един за друг, каквото и да ни се беше случило през деня чакахме да чуем мнението или успокоението на другия.

 

Ако някой някога ми беше казал, че някога ще заобичам така човек и по този начин сигурно щях да му се изсмея, защото бях скептична.

 

А сега пречката - той живее от много време със семейството си в Германия, а аз съм тук. Той няма близки тук и съответно не се връща, животът му е там.

 

Неколкократно ми е предлагал да ми вземе самолетен билет, но така и не събрах смелост да отида да го видя. След близо 1 година приказки и може би най-хубавите ми взаимоотношения с мъж, аз вече не можех без него и той без мен.

 

Но един не толкова прекрасен ден той реши да сложи края и беше прав, докъде щяхме да стигнем? Да, когато човек иска, намира начин. Но на мен животът ми е тук, а на него целият бизнес -  там.

 

Сега всеки ден се чудя, да се боря ли или не?

 

Има ли смисъл или не?

След като те удари... накъде?


Историята ми е много лична, няма с кой да я споделя. Не знам как да постъпя и какво да направя.

 

След две неуспешни връзки, срещнах един наистина страхотен мъж, с когото се чувствах много добре. Пасвахме си във всичко. Бяхме щастливи заедно и никога не сме имали големи проблеми. Карали сме се, разбира се, спорили сме, хората сме различни, имаме различни виждания за някои неща и няма как без спорове или караници.

 

Винаги сме били искрени един към друг и винаги, когато е имало някакъв проблем, сме говорили, докато не изясним нещата. Преди няколко дни се появи някакъв проблем, породен от ревността му. Държа да отбележа, че никога не съм му изневерявала и никога не съм правила нещо, което би го наранило, същото получавах и от другата страна.

 

Отношенията ни бяха отлични, наистина си мислех, че нещата вървят добре. И така преди няколко вечери дойде у нас, тъй като аз живея сама, и стана скандал. Блъснах го заради грозните думи, които ми наговори и счупихме едно стъкло, но не това е най-страшното. След като го блъснах, той ми отвърна с шамари.

 

Въпросът е, че аз наистина познавам този човек и знам, че той не е такъв, но след като вече съм минала по този път, не знам как да постъпя. (Последната ми връзка също завърши с шамари и караници.)

 

Бившият и сегашният ми приятел  са коренно различни един от друг. Първият, който ми посегна, беше избухлив, нервен, всичко трябваше да става по неговия начин. А сега не е така, срещнах уникален човек, който е добър и мил, честен и откровен, и не мога да си обясня как се стигна дотук.

 

Седнахме и поговорихме като големи хора, каквито сме, но аз все още не мога да преценя какво да правя. Объркана съм. Няма да споменавам той колко много съжалява, казва, че няма да се повтори, че не може да повярва, че е сторил такова нещо на човека, когото обича. И да, сигурна съм, че по-голямата част от хората ще ме посъветват да се махна се от него, защото щом има първи път, ще има и втори. Всички това ми повтарят.

 

Но не сме ли хора все пак?

 

Грешим, нямаме ли право да си прощаваме и да се поучаваме от грешките си?

 

Аз самата съм грешила много пъти, и много пъти съм се извинявала, и съм искала втори шанс. Объркана съм... Трудно е да изоставиш щастието си и любовта си, трудно е и да простиш (макар че аз съм простила отдавна, след като го познавам и знам, че той не е такъв).

Има и такова развитие...


Здравейте. Аз съм жена на средна възраст. От доста години имам връзка с мъж на моята възраст. В началото нещата започнаха съвсем неангажиращо, телефонни разговори и срещи от време на време. Но постепенно се появи увлечение и от двете страни и започнахме да се срещаме по-често. Стигна се до там, че той настояваше да се виждаме всеки ден и аз откликвах, когато това ми беше възможно.

 

Доста безсънни нощи прекарах заради него. Всеки път той искаше да остава да спи при мене. Но това явно беше кулминацията. Не само, че никога не ми предложи брак или съвместно съжителство, което аз също не съм искала от не  го, пред вид някои обстоятелства и хора около нас.

 

Но нещата тръгнаха на по-лошо. Срещите ни ставаха все по-редки. Стигнахме до там, че да се срещаме веднъж в седмицата, като по задължение - от негова страна.

 

Един два пъти му намекнах, че искам да се виждаме по-често, макар и само по едно кафе да изпием, но той си измисля разни причини от рода: липса на време, липса на пари и пр., което изобщо не е истина.

 

Ако искаш да видиш някого, ще намериш начин, мисля... В същото време ми звъни най-малко по два пъти на ден, постоянно ме занимава с неговите работи, вече  говорим понякога по един час. А не иска да се видим, макар, че сме съседи. Седи си сам у тях и ми звъни.

 

В секса нещата също станаха кошмарни от негова страна. Няма я страстта, няма никакво разнообразие - вяло и скучно, като по задължение. Знам, че след години тръпката и страстта намаляват, но при мене все още ги има.

 

Като че ли сме женени от 30 години, а всъщност никога не сме били и би трябвало хубавите неща да се запазят по-дълго.

 

За коледните  празници аз трябваше да замина, поради семейни обстоятелства и го поканих да дойде с мене, за което получих... скандал и лъжливи оправдания.

 

Не че имаше други ангажименти - седял си е в къщи само с майка си. Що за човек е това? Давам си сметка, че при такова развитие би било най-достойно да си тръгна. Но все не намирам смелост. За това пиша тук. Дано срещна малко разбиране...

 

 

„Влюбих се в свекъра си“


Винаги съм харесвала по-възрастни мъже, но  се ожених за свой връстник.

Още на сватбата разбрах, че изпитвам силно влечение към свекъра си. Оказа се, че чувствата ни са взаимни и много скоро двамата станахме любовници.

Мъжът ми и свекървата не знаят какво става... все още?

Не знам какво да правя... Все по-трудно става да скриваме чувствата си! Всичко е толкова абсурдно, но съм толкова влюбена..... знам, че трябва да сложа край на тази ситуация...

Как възприемате изневярата и то не с кой да е, а близък роднина на вашата половинка баща, брат, братовчед...

По-непростима ли е тази измяна в сравнение с прелюбодейството с  чужд  човек? 

Как да изградим добри отношения със свекървата?


Връзката между свекърва и снаха винаги е много деликатна. Разликата в поколенията, разбиранията и характера в комбинация с ревността, която изпитват за вниманието на мъжа, които ги обединява, често става причина за вражда между двете. Има, обаче, възможност това да бъде предотвратено, ако спазвате тези съвети:

Направете първата крачка

Поставете се на мястото на своята свекърва - това е първата стъпка, която ще ви помогне да я опознаете и да не я сравнявате с вашата майка. Говорете с нея, научете повече за живота й и за това с какви очи гледа на света около себе си. Когато я опознаете, ще ви бъде по-лесно да откриете най-правилния подход за комуникиране.

Винаги се отнасяйте с уважение

Спазването на йерархията в този случай е много важно, но то не трябва да се превръща в извинение за свекървата, за да „се качва на главата“ на снаха си. Ако все пак получавате нежелани коментари от страна на свекърва си, не търсете мигновено в тях прикрито заяждане или злобен подтекст. Понякога това е просто израз на загриженост, а не показен укор. 

Не премълчавайте онова, което ви смущава

Уважението към свекървата не бива да се превръща в капитулация в името на семейния мир. Натрупването на неизказаното несъгласие ще доведе до момент, в който нещата ще ескалират и отношенията снаха-свекърва ще се превърнат от привидно приятелски в открито враждебни. Ето защо, когато забележите, че дадено действие или изказване от страна на майката на вашия партньор е неприемливо, трябва да споделите позицията си. Не нападайте, но и бъдете достатъчно красноречива.

Не поставяйте съпруга си по средата

В ситуация на спор със свекървата, може да ви се стори, че намесването на мъжа, който и двете обичате, е единственото решение. Всъщност обаче се връщате там откъде сте започнали, тъй като едната приема ролята на защитник, а другата на нападател, което в крайна сметка няма да доведе до никакво решение, а мъжът ви, неспособен да вземе страна, вероятно ще се опита да се измъкне.

Бъдете готови на компромиси

Трудно е, разбира се, дори да мислим за компромис, когато знаем, че в дадена ситуация сме прави, а другият греши. Но ако се опитате да запомните максимата, че истината винаги има две лица, ще успеете по-лесно да се справяте с конфликтите и да проявите компромис.  

20.11.2017/Боряна Харлова

 

 

петък, 30 март 2018 г.

Можем ли да го правим... когато страстта си е отишла?


 

Напоследък ме вълнува един въпрос, който не ми дава мира. Измъчва ме всеки път, когато правя, гледам или мисля за секс.

 

И той е: Кога си отива страстта???

 

Въпрос на време ли е или на химия между партньорите, въпрос на чувства или на умения (сигурна съм, че “супер жените” никога не се измъчват над такива въпроси, те просто знаят, че са страхотни в леглото). Часове наред се лутах из лабиринтите на секс-наръчници, статии от сорта “10 страхотни секс пози” или “Голямото О”, но не открих нищо, нищичко за страстта и времето. И как човек да бъде подготвен за момента, в който тръпката ще бъде безвъзвратно изгубена.

 

В старанието си стигнах дотам да се обадя на приятелка с 20 годишен брак и да я попитам направо “Как е сексът между вас?".

 

В отговор чух сдържан, леко ироничен смях.

 

Продължението обаче, беше нещо, което напълно скова сетивата ми и малкото надежда, която бе останала в мен.

 

“Скъпа, та ние си лягаме като роднини, ти би ли правила нещо с роднина?”.

 

Отчайващо. Положението беше станало такова явно, някъде между безсънните нощи, заради бурен секс в началото, решението да заживеят заедно, притесненията около децата и желанието и на двамата да направят кариера. Но кога беше дошъл този момент, нима жените с вродената си уж интуиция за тези неща, не могат да определят момента?

 

Когато я попитах КОГА се е изгубила страстта, тя замълча. Нямаше отговор, във въздишката й долових само малко тъга.

 

Тогава се сетих за култовия филм “Девет седмици и половина”. Как само ми се искаше да видя онази страстна сексробиня и неустоимият й партньор след 10-годишно съжителство.

 

Дали щяха да правят секс на стълби, в коридори, по столове и с белезници? Усетих, че ставам злъчна, а това обикновено не ме води до нищо добро.

 

От малки ни учат да сме винаги подготвени за “важните моменти” в живота си, но с времето разбираш, че за някои неща и ситуации, никой нищичко не ти споменава.

 

Исках да се подготвя за един от тези случаи, в които ще лягам до някой и няма да усещам истинско желание, исках да знам как и какво трябва да направя тогава.

 

Предписанията от типа “съхранете страстта” ми се видяха леко нереалистични в условията на динамичното ни ежедневие и хилядите проблеми, които мога да излея върху него и страстта му да загасне за седмица напред.

 

Тогава отивахме на другия вариант – изневярата.

 

Дава ти тръпка, страст, адреналин и...... много притеснения, че могат да те хванат, а в лъжите никога не съм била особено добра.

 

Третият вариант обаче, ми се стори не по-малко зловещ – график. Определени дни от седмицата, в които да си подготвяме романтични вечери – и това нямаше да се получи.

 

Всеки ден се прибирах в различно настроение, той – също. И всяка вечер изникваше нещо неочаквано и за двамата. Тогава се появи спасителната сламка, мисъл за която се хванах и не исках да изпускам, защото ми изглеждаше правдоподобна и .....удобна.

 

“Можем ли да правим хубав секс без страст?”.

 

Можем ли просто да си доставяме истинско удоволствие в леглото, без да прехвърчат искри помежду ни?

 

А вие как мислите?

Формуляр за връзка

Име

Имейл *

Съобщение *