Здравейте. Аз съм жена на средна възраст. От доста години имам връзка с мъж на моята възраст. В началото нещата започнаха съвсем неангажиращо, телефонни разговори и срещи от време на време. Но постепенно се появи увлечение и от двете страни и започнахме да се срещаме по-често. Стигна се до там, че той настояваше да се виждаме всеки ден и аз откликвах, когато това ми беше възможно.
Доста безсънни нощи прекарах заради него. Всеки път той искаше да остава да спи при мене. Но това явно беше кулминацията. Не само, че никога не ми предложи брак или съвместно съжителство, което аз също не съм искала от не го, пред вид някои обстоятелства и хора около нас.
Но нещата тръгнаха на по-лошо. Срещите ни ставаха все по-редки. Стигнахме до там, че да се срещаме веднъж в седмицата, като по задължение - от негова страна.
Един два пъти му намекнах, че искам да се виждаме по-често, макар и само по едно кафе да изпием, но той си измисля разни причини от рода: липса на време, липса на пари и пр., което изобщо не е истина.
Ако искаш да видиш някого, ще намериш начин, мисля... В същото време ми звъни най-малко по два пъти на ден, постоянно ме занимава с неговите работи, вече говорим понякога по един час. А не иска да се видим, макар, че сме съседи. Седи си сам у тях и ми звъни.
В секса нещата също станаха кошмарни от негова страна. Няма я страстта, няма никакво разнообразие - вяло и скучно, като по задължение. Знам, че след години тръпката и страстта намаляват, но при мене все още ги има.
Като че ли сме женени от 30 години, а всъщност никога не сме били и би трябвало хубавите неща да се запазят по-дълго.
За коледните празници аз трябваше да замина, поради семейни обстоятелства и го поканих да дойде с мене, за което получих... скандал и лъжливи оправдания.
Не че имаше други ангажименти - седял си е в къщи само с майка си. Що за човек е това? Давам си сметка, че при такова развитие би било най-достойно да си тръгна. Но все не намирам смелост. За това пиша тук. Дано срещна малко разбиране...
Коментари
Публикуване на коментар