Историята ми е много лична, няма с кой да я споделя. Не знам как да постъпя и какво да направя.
След две неуспешни връзки, срещнах един наистина страхотен мъж, с когото се чувствах много добре. Пасвахме си във всичко. Бяхме щастливи заедно и никога не сме имали големи проблеми. Карали сме се, разбира се, спорили сме, хората сме различни, имаме различни виждания за някои неща и няма как без спорове или караници.
Винаги сме били искрени един към друг и винаги, когато е имало някакъв проблем, сме говорили, докато не изясним нещата. Преди няколко дни се появи някакъв проблем, породен от ревността му. Държа да отбележа, че никога не съм му изневерявала и никога не съм правила нещо, което би го наранило, същото получавах и от другата страна.
Отношенията ни бяха отлични, наистина си мислех, че нещата вървят добре. И така преди няколко вечери дойде у нас, тъй като аз живея сама, и стана скандал. Блъснах го заради грозните думи, които ми наговори и счупихме едно стъкло, но не това е най-страшното. След като го блъснах, той ми отвърна с шамари.
Въпросът е, че аз наистина познавам този човек и знам, че той не е такъв, но след като вече съм минала по този път, не знам как да постъпя. (Последната ми връзка също завърши с шамари и караници.)
Бившият и сегашният ми приятел са коренно различни един от друг. Първият, който ми посегна, беше избухлив, нервен, всичко трябваше да става по неговия начин. А сега не е така, срещнах уникален човек, който е добър и мил, честен и откровен, и не мога да си обясня как се стигна дотук.
Седнахме и поговорихме като големи хора, каквито сме, но аз все още не мога да преценя какво да правя. Объркана съм. Няма да споменавам той колко много съжалява, казва, че няма да се повтори, че не може да повярва, че е сторил такова нещо на човека, когото обича. И да, сигурна съм, че по-голямата част от хората ще ме посъветват да се махна се от него, защото щом има първи път, ще има и втори. Всички това ми повтарят.
Но не сме ли хора все пак?
Грешим, нямаме ли право да си прощаваме и да се поучаваме от грешките си?
Аз самата съм грешила много пъти, и много пъти съм се извинявала, и съм искала втори шанс. Объркана съм... Трудно е да изоставиш щастието си и любовта си, трудно е и да простиш (макар че аз съм простила отдавна, след като го познавам и знам, че той не е такъв).
Коментари
Публикуване на коментар