Принципно никога не съм била против запознанствата в нета.
Преди година се запознах с мъж във фейса. Първо тръгна просто ей така – човек, с когото да си приказвам когато ми е скучно.
За първи път открих човек, с когото имам да си кажа толкова много и никога, ама абсолютно никога да не ми става скучно.
Отначало не го възприемах на сериозно, но нямаше как да не забележа, че е умен и с чувство за хумор, като моето.
След време и двамата започнахме да се привързваме един към друг колкото и странно да звучи, защото комуникирахме само чрез Скайпа или фейса.
Той стана единственият или може би един от малкото хората, които ме познават истински и все още ме харесват. Аз станах същото за него. Имало е дни, в които съм брояла часовете, докато не си разменя няколко изречения с него.
Двамата знаехме всичко един за друг, каквото и да ни се беше случило през деня чакахме да чуем мнението или успокоението на другия.
Ако някой някога ми беше казал, че някога ще заобичам така човек и по този начин сигурно щях да му се изсмея, защото бях скептична.
А сега пречката - той живее от много време със семейството си в Германия, а аз съм тук. Той няма близки тук и съответно не се връща, животът му е там.
Неколкократно ми е предлагал да ми вземе самолетен билет, но така и не събрах смелост да отида да го видя. След близо 1 година приказки и може би най-хубавите ми взаимоотношения с мъж, аз вече не можех без него и той без мен.
Но един не толкова прекрасен ден той реши да сложи края и беше прав, докъде щяхме да стигнем? Да, когато човек иска, намира начин. Но на мен животът ми е тук, а на него целият бизнес - там.
Сега всеки ден се чудя, да се боря ли или не?
Има ли смисъл или не?
Коментари
Публикуване на коментар