By IndexInfo
Искахме да започнем с положителна водеща и далеч по-приятни работни мигове относно ергенските забавления, които можеш да изградиш за 14-и февруари. Щяхме да го правим, ако не разгледахме коментарите под снимката на клонингите и не попаднахме на едно изключително умозаключение. По записи на GDPR и разбира се, всички останали авторски права, няма да разкриваме идентичността, но пък ще поговорим за клонингите и балъците. Изказването идва в следващите редове:
Не разбираме каква е причината да бъдем по-големи клюкарки от жените, но явно опитът да се хвърли първия камък по Адама е бил неуспешен и затова е докаран цял катапулт с грехове по мъжкото. Ех, двОличници клюкари такива, заради вас умря кирилицата и истинските жени. Погубихме красивите и умните, заложихме други идеали, дадохме им други фамилии, дали на Тейлър Суифт, дали на Ники Минаж, но вече и от българските се срамуват. Плюем ги, при това не само в спалнята и не само на едни специални места, които подпомагат от време на време любовната игра, защото durex-чето от 5-лв е кутия цигара, а да и сме по-бедни, отколкото жените могат да допуснат и да си позволят. Не сме безгрешни, ама сме изневеряващи. Та нека не изпадаме в особени разсъждения относно клонингите, истинските жени и жените във фейсбук. Реално нито един дикпик не тръгва, преди минджата да се опули в чат каналчето (простете нашия френски) и преди да ви видим в интернет да се давите като русалка на голям шнорхел, те тези научни популярни филми не се отнасят за женското безсрамно съсловие. Нека си поговорим за нашата позиция. Нека си поговорим и за жените от живота!
Понеже сме двОлични, смятаме да бъдем твърде лични. О, клонинги и всякакви други самодивски форми, знаете ли колко време е необходимо, за да намерим 100 от вас? Една година, при това без зор, един тиндър акаунт, възможно най-тъпото описание и снимки без филтър, на които дори не се опитваш да бъдеш красив. Ние не ловуваме с филтри, уважаема, ние сме себе си и това очевидно работи. Няма да ни видите снимани в огледалото с муцка, голи на плажа, гледащи с философски поглед към слънцето, задавайки си въпроси като „Какъв е цветът на вятъра?“ и още много други. М-не, не го правим. За една година, клонингите може да се ринат с лопата и всички, точно като стоките в магазина, имат цена. И остават стоки, защото за 100 години, жената се превърна от боец, от муза, от душа и майка, в стока. Лъскава опаковка, празно съдържание, поредният контакт, в който да се бутне щепсела. Ние сме балъците, разбира се, защото им пишем и отиваме да изневеряваме с тях. Сериозно? Ние, мадам, както и много други мъже, имаме качеството да бъдем верни. В историята знаем само, че хубавата Елена, била хубава, никой не казва, че е и разпоретина, това явно не е важно за историята. Нашата позиция? Ще се присмеем на пластичната хирургия, след като питаш, ще се присмеем на всичко фалшиво от поза до чупка в ханша и стиснати цици в сутиен 3 размера по-малък, защото всички искате да бъдете скъпи, всички искате да бъдете звезди, а някои дори мечтаят да са като Луната, но уви – отразена светлина (оптиката е много силна наука).
Не мадам, не си чупЕм вратовете, а и защо? Сами казвате, мъже няма – последните търсят жени, не кукли, не модели, не американски прелести. Мъжът, онзи, когото търсите под дърво и камък, има вкус. И знае какво търси. Какъв е цветът на вятъра? Какъв е цветът на душата? Златен? Продължаваме напред, вие сте просто жени, ние сме просто мъже. Бъдете онези жени, за които да се прибираме вкъщи и никой няма да изневерява, но знаете ли кои сме ние, повечето мъже? Онези, които няма да погледнете на улицата, онези, чието облекло и дори имущество ще струва колкото гримовете Ви, телефона Ви, а най-вероятно колата Ви, заслужена по неведоми пътища Божии, понякога ректални, друг път вагинални и от време на време с труд, струва колкото всичко, което ще притежаваме. И на финала ще ви чуем да кажете, че не може да сте с мъж, на когото да давате пари, макар и една стотинка в живота си да не сте изкарали, защото в CV-то пише държанка на…
Но уви, уважаема, не искаме пари, вас тоже, не си чупЕм вратовете, балъци сме, лесно ни е, PornHub не е претенциозен, той не иска на жакузи. Поздрави от нас, балъците, в голфчето, с малката работа, малката пишка, очевидно и счупения врат, в кривата нация, под правата вяра. Спокойно, няма да пишем, ние знаем кои сме, колко струваме и какво можем, а вие?
February 7, 2019 at 06:18PM
via Съседките – The Mainline http://bit.ly/2Dnr2uQ
Коментари
Публикуване на коментар