Има ли смисъл в обръщането на
левовите влогове в евро? Застрашени ли са спестяванията ни при влизането
на България в чакалнята на еврозоната през април, както е планирано?
„Ние сме в механизъм на валутен борд
вече повече от 20 години и сега, когато взимаме решение да направим
следващата стъпка – да преминем към еврото, имаме твърдото убеждение на
управляващите, на гуверньора на БНБ, че отказването от националната
валута и преминаването към еврото ще стане при този курс, който е приет и
работи вече повече от 20 години в страната“, каза в предаването "Преди
всички" по БНР кредитният консултант Тихомир Тошев.
Той се позова и на опита на Литва и
Естония, които са направили същия преход от фиксиран курс към евро, при
запазване на курса от валутния борд.
„Засега вероятността този курс да бъде
променен, е минимална, но чисто технически я има“, поясни консултантът.
„Технически може това да се случи – някоя от страните да поиска да
влезем при друг курс, но от друга страна имаме заявка от страна на
управляващите, че по-скоро ще се откажем от влизането и преминаването
към еврото, отколкото да променят курса.“
Притесненията и страховете на хората
заради преживяното през 1997 година и хиперинфлацията и загубата на
спестявания, са обясними, посочи Тошев.
„Голяма част от спестяванията – от тези
вече над 55 милиарда, са малки депозити под 5 хиляди лева. На масовия
българин спестяванията му са под 5 хиляди лева. В малка част от
българите са големите спестявания – сумите, които са сериозни и може да
се понесе сериозна загуба, ако има бъдеща промяна на този курс“,
коментира Тошев.
С драстичното падане на лихвите губим
част от спестяванията си от това, че не ги управляваме достатъчно
правилно, посочи още кредитният консултант. „Вариантите са много и
различни. Проблемът е, че масовият българин остава скептичен към
всякакви други варианти.“
Сигурността от гарантираните 100 000
евро за банковите влогове и дори минималната лихва по депозитите
успокояват хората и те не поглеждат към инструменти като взаимните
фондове, допълнителното пенсионно осигуряване и здравните застраховки с
инвестиционен характер например, наблюдават експертите. Тихомир
Тошев уточни, че все пак интересът към тези финансови инструменти расте и
малко по малко повече хора се престрашават да опитат и тези
допълнителни възможности, които биха могли да носят по-голяма доходност,
за да съхранят парите си спрямо инфлацията.
Повечето от тези инвестиционни
инструменти не работят в кратък срок и ако в следващите година-две
парите ще ви трябват, по-добре не ги правете, съветва Тихомир Тошев.
„Парите, които ще ни трябват скоро, ще ни излезе някакъв наложителен
разход в семейния бюджет, по-добре наистина да си останат в банковия
депозит. Там са на разположение. Да, не носят доходност, да, инфлацията
яде малко от тях, но когато ще ги похарчим след 3, 5 до 8 месеца – това е
най-добрият вариант, защото достъпът до тях е много бърз.“
Тихомир Тошев отбеляза още, че през
последните няколко години недвижимите имоти като инвестиционен
инструмент са хит за българите с по-големи спестявания.
Коментари
Публикуване на коментар