By admin
1. Св. свещеномъченик Симеон, епископ Персийски (IV в.) – през ІV век срещу християните в Персия било предприето жестоко гонение. Персийският цар Сапор ги подозирал в държавна измяна. Той бил във враждебни отношения с византийския император.
Езическите жреци и юдеите в Персия поддържани подозрението на царя и го уверявали, че Ктезифонският епископ Симеон съобщава на гърците всичко, що става в Персия. Сапор започнал жестоко да притеснява християните. Той ги облагал с тежки данъци, ограбвал и събарял християнските храмове.
Веднъж заповядал да доведат при него епископ Симеона, човек благочестив и уважаван и от езичниците за високите му добродетели. Двама свещеници – Авделай и Ананий – придружавали епископа.
Сапор започнал да убеждава Симеон да се отрече от Христа и да се поклони на слънцето, както правели жителите езичници в Персия. Той му обещавал голяма награда, ако изпълни волята му, а в случай на непослушание заплашвал да избие всички християни в царството си. Симеон не само отказал да изпълни волята на царя, но му не засвидетелствал и дължимата почит.
Когато излизал от двореца, епископът срещнал бившия учител и възпитател на царя, стареца Устазад. При тази среща Устазад се поклонил почтително на Симеон. Но като знаял, че Устазад, който по-рано бил християнин, променил вярата си, за да угоди на царя, епископът не отговорил на поздрава и поклона му, а започнал да го изобличава затова, че отстъпил вярата си. Устазад дълбоко се разкаял и горко заплакал.
Скоро след това епископ Симеон отново бил повикан от Сапора и, както по-рано, твърдо изповядал своята вяра. Разярен от упоритостта на християните, царят решил да употреби крайни мерки. Той заповядал всички християни, които се намират в затвора, да бъдат убити в същия ден, в който се възпоменават кръстните страдания на Иисуса Христа. На Разпети петък извели из тъмницата около сто християни и ги закарали на определеното място, където трябвало да бъдат убити. Между тях имало и няколко свещеници и дякони, както и други свещенослужители. Съгласно царската заповед всички трябвало да бъдат убити пред очите на епископ Симеона, а него да убият последен.
Нито един не се отзовал на тези думи. Всички предпочели да умрат за Христа и да придобият вечен живот. Те изслушали благоговейно съветите на светие епископ Симеон, който им говорирл за Бога, за Небесното царство и за вечния живот. След като били избити всички пред очите на Симеон, най-после и той преклонил главата си и бил посечен с меч.
Един от осъдените свещеници проявил известно колебание и страх. Тогава един царски чиновник, който присъствал там, извикал:
– Не бой се, старче, затвори очите си, бъди мъжествен и скоро ще видиш божествена светлина.
Езичниците разбрали, че този чиновник е християнин. Той бил хванат и отведен при царя, пред когото изповядал вярата си в Христа. Царят го осъдил на страшна, мъчителна смърт. Заедно с него била умъртвена и дъщеря му.
След това Сапор заповядал да бъдат избити всички християни в неговата държава. Но той скоро се убедил, че направил грешка. Неговата заповад не изплашила християните. Историците разказват, че те на тълпи отивали при съдиите, без страх изповядвали своята вяра и готовността си да умрат за Христа. Една година след смъртта на епископ Симеон, на Разпети петък, а след това и на самия Великден, повече от хиляда християни приели мъченическа смърт. Между тях се намирал един любимец на царя, Азат. Царят съжалявал за него и искал да го спаси, но не могъл да направи изключение и Азат бил убит.
След това Сапор малко смекчил своето жестокосърдие и заповядал да избиват само епископите и свещениците, а обикновените християни да не се преследват. След известно време обаче гонението било възобновено със страшна сила. Изобщо през дългогодиншното си царуване Сапор на три пъти предприемал гонение срещу християните. Тези гонения продължили около двадесет години.
2. Св. преподобни Акакий, епископ Мелитински (V в.)
April 17, 2019 at 09:38AM
via Прочети тук… http://bit.ly/2IBE8sP
Коментари
Публикуване на коментар